Лъжа себе си.Лъжа другите.Аз съм една измамница.Уверявам ги,че всичко е наред,а то не е.Уверявам ги,че не ми е скучно,а аз съм страшно отегчена.Казвам им,че ги обичам,но не го мисля напълно.Усещам ,че те ме обичат,но не както аз искам.А аз не приемам друга любов освен тази, от която имам нужда.Тогава ставам студена.Не искам да са ми пред очите.Докато не се променят,докато не ме направят щастлива,аз не откликвам на техните думи.Толкова ли много искам?Малко огън , за да се стопля,защото аз бързо изстивам към хората.Но и малко ми трябва за да пламна.Чакам този момент,живея за него!Ще ме изгубят ,а виждам ,че им пука за мен.Не искам да става така,но заради студа в душата ми ,май на мен не ми пука вече за тях.