Ако човек няма намерението да бъде напълно отдаден ,на това да се радва на живота ,става  свидетел на едно грозно явление.Така нареченият живот те смазва.И то те смазва като муха ,после те избутва в страни и насърчава обстоятелствата да те довършат.До сега винаги съм се борила с живота вместо да му се радвам.Когато той ми се усмихваше, аз го гледах из под вежди и му казвах:"На ти вярвам, ти искаш да ме прецакаш,затова аз няма да се отпусна и ще чакам да си покажеш истинското лице".И така години наред ,по моя преценка отколо десет.Обаче животът се държи мило с мен ,направо чудесно ,аз със свито сърце се страхувам да му повярвам.Ами, ако ме предаде?Ако ме накара да страдам?Тези изречения ме преследваха.Като паразите са .Пораждат още като тях.Доста продуктивни изречения.И изведнъж разбрах.Аз се прецаквам сама,животът само ме гледа от страни и иска да ми помогне.Но, аз не  и не.Губя си времето в измислени страхове,подхранвани от моята ограниченост.Но ,обещавам да му вярвам повече,той не ме е разочаровал.Проблемът беше в мен в моето мислене.Е,мили хора ,които също като мен сте стояли от страни и сте дебнели живота.Отпуснете се ,бъдете млади,бъдете щастливи.Един ден ще благодарите на себе си,че сте си подарили това щастие!